Дойчин

Начало книги

В леката предутринна просъница му се яви сън: овцете пасат по склоновете на Вуковски връх. Той свири на кавала, звънците на стадото звънят. Неусетно цялото стадо се откъсва от земята, възнася се към белите пролетни облачета и се размесва с тях. Но и самите облачета зазвънтяват. Такава хармония досега не е чувал. Хармонията препълва душата му.

Събуди го априлското слънце — грееше право в прозореца на овчарската колиба. Дойчин прикри с длан очите си и продължи да слуша нечуваното съзвучие. Искаше да го запамети. Непременно да го запамети!

Стана и малкият му помощник Левтерчо. Двамата излязоха навън. Малчуганът се зае да почисти дългите дървени хранилки, а кехаята донесе в кълчищена торба ярмата и грижливо я разсипа в тях. Левтерчо пусна агнетата. Те се нахвърлиха върху храната наредени едно до друго като жива броеница.

Дойчин полегна, опрян на лакът пред колибата. Малчуганът го загледа с благоговение. Чуден човек беше — всичките сто и петдесет овце познаваше по физиономия. Това както и да е — и той разпознаваше някои от тях, но кехаята ги различаваше и по глас.

Читать дальше →