Атеист

Начало книги

Напуснахме село — баща ми се реши да работи като копач в рудниците на Перник. Не подхождаше подобна орисия на деликатната му особа, но се врече пред майка ми и той да стане като хората. Това се случи през оная нощ, когато се прибра на разсъмване по бели гащи — беше си проиграл панталона на карти.

Вече повече от година удържаше обещанието си. Отиваше редовно на работа и за кратко време с помощта на майстор Драган успя да вдигне двуетажна къща. Макар и недовършена, къщата имаше две потегнати стаи, където живеехме.

Майка ми беше щастлива. Угаждаше му повече отколкото трябва от страх да не би пак нещо да му текне. Но ето че веднъж се прибра с доста голямо закъснение. Обезпокоена, мама му помогна да свали почернелите от въглищен прах кюмюрджийски дрехи, поля му да се измие и уж между другото вметна:

— Къде се забави?

Той седна на разхалтавения стол и рече:

— По работа бех.

Това „по работа“ никак не я успокои, но повече не посмя да попита. Добре познаваше нрава му — току-виж цялата махла се събрала да я отървава. Повъртях се в стаята и тръгнах на училище. По пътя, а и в клас ми беше потиснато. Прибрах се надвечер. Баща ми се стягаше за нощна смяна. Щом ме видя, неочаквано започна да ме поучава:

Читать дальше →