Ураган над държавния секретар

Начало книги

— Ало, Франсоа? Жан се обажда.

— Как сте, скъпи министре?

— Добре, скъпи префекте. Все още не се чувствам обсаден.

— Но вие и не сте. Ние бдим над вас.

— Гласувам ви доверие, но нека това не става много явно.

— Ясно, ясно… Засега на десния бряг няма нищо обезпокоително. Що се отнася до левия и горното течение… не бих си заложил главата. Жан, сериозно, мисля, че вече имам сведения за намеренията на японците.

— Бандата на Мовар ли?

— Вашият заклет враг. Аз… Всъщност ние внедрихме наш човек в групата им. Накратко — изглежда, са решили да ви изиграят лош номер през следващата буря. Но не откъм Корез. Не че се хваля…

— Ясно. Вие сте един малък Фуше, скъпи Франсоа.

— Правя каквото мога. Особено когато се отнася за вас, Жан. Ще съм много опечален, ако някакви луди развалят спокойствието на госпожа Вейрак… Накратко, не знам докъде може да стигне Мовар. Би трябвало да предупредим Вердие и Барес… Що се отнася до нас, ние сме почти сигурни, че ще ги притиснем веднага, щом се размърдат. Но не можем да се намесим преди… И още нещо: тези сухи бури, както ги наричат местните хора, са голям проблем за нас. Мисля, че вече ви говорих за това.

Читать дальше →