Вратите на лицето му, лампите на устата му

Начало книги

Аз съм човек стръв. Никой не се ражда такъв освен в един френски роман, където всеки се ражда стръв. (Всъщност си мисля, че точно така се и казваше — „Всички сме стръв“. Пфу!) Как станах такъв, надали си струва да ви разказвам и няма нищо общо с неоексите, но за дните на звяра си заслужава да се кажат няколко думи, така че започвам.

Равнините на Венера се простират между палеца и показалеца на континента, известен като Ръката. Навлезете ли в Облачната алея, той люшва сребристата си топка за боулинг към вас без предупреждение. Вие подскачате в онази тенекия с огнена опашка, в която ви возят, но ремъците ви пречат да изглеждате като глупак. После обикновено се кискате, но винаги първо подскачате.

След това съзерцавате как Ръката разгръща илюзията си и средният и безименният пръст се превръщат в архипелази с дузина пръстени, а другите се разгръщат в сивкаво-зелени полуострови; палецът е твърде къс и е извит като опашката на ембрион на нос Хорн.

Читать дальше →