У дома чака палача

Начало книги

Едри тлъсти снежинки се спускаха от смълчаното нощно небе. Тиха нощ, нощ без вятър, нощ без полъх. Без въздишки и дори без болезнени стенания. Само тази студена и безмерна белота, която се стелеше отвън зад прозореца и тишината, станала още по-осезаема сега, когато стрелбата бе утихнала. Единствените звуци, които се чуваха в гостната на вилата бяха рядкото изпукване и съскане на цепениците в камината.

Седях в един фотьойл, обърнат с гръб към масата и с лице към входната врата. На пода до краката ми имаше чанта с инструменти. Шлемът — нищо повече от несиметрична кошница от метални нишки, кварц, порцелан и стъкло — бях поставил на масата. Чуех ли изщракване на микропревключвателя, последвано от тихо бръмчене от вътрешността му, тогава замреженият индикатор в предния му край щеше да светне и да замига учестено. Случеше ли се това, имаше голяма вероятност малко по-късно да умра.

Бях извадил черната топка от джоба си, когато Лари и Берт излязоха навън, въоръжени, съответно, с огнепръскачка и пушка, която вероятно бе предназначена за слонове. Освен това Берт бе взел две гранати.

Читать дальше →