Страстна игра

Начало книги

Щом свърши сезонът на тъгите, идва време за радост. Като добре смазан часовник пролетта безшумно посочва, че това време е дошло. Средният брой на мъгливите, влажни дни постоянно намалява, а дните, изпълнени със сияние и хладен въздух, отново навлизат в календара. И е хубаво, че мокрото време е зад нас, защото карат машините ни да гният и да ръждясват; те изискват най-висок хигиенен стандарт.

С целия сияен багаж на пролетта идват и дните на фестивала. След сезона на плача идват свещените дни на страстите, после — и сияйният фестивал на възкресението, с неговия звън и трясък, с дима от ауспусите му, с изгорялата гума, облаците прах и великото обещание за щастие.

Идваме тук всяка година — тук, на това място, за да повторим класиката. Виждаме със собствените си лещи функциониращото обещание на нашето творение. Денят е днес и аз съм избраният.

Тук, в свещените земи на Льо Ман, аз ще повторя до най-малка подробност избрания класически случай. Преди да стигна до финала, ще съм дублирал всеки миг и всяко положение, които знаем, че са съществували. Какво щастие! Каква висока чест!

Читать дальше →