Конник!

Начало книги

„Конник!“ беше вторият ми публикуван разказ. Също както предишния (няколко седмици, след като го предадох), той беше откупен от една дама, с която се срещнах само веднъж — Сели Голдсмит, очарователна личност, чийто вкус аз признах за безупречен. Тя беше откупила в началото на тяхната кариера разкази от мнозина сега известни писатели — Урсула Легуин, Пиърс Антъни, Томас Диш. „Невероятни истории“ и „Фантастични приключения“ разцъфнаха есенно през онези последни дни на „Зиф-Дейвис“.

Този разказ ми хрумна, докато пътувах на юг по шосе Nо 71 в Охайо. Подсказа ми го едно струпване на буреносни облаци, подобни на група конници.

Когато той беше гръм над хълмовете, селяните лежаха зад спуснатите кепенци и сънуваха жътва. Когато беше стоманена лавина, говедата започваха да мучат — жално, плътно, — а децата крещяха в съня си.

Той беше земетресение от копита, бронята му — тъмна покривка от сребърни монети, откраднати от нощното небе, когато селяните се събуждаха и в главите им се рееха откъслеци от странни сънища. Те се втурваха към прозорците, бутаха кепенците и широко ги разтваряха.

Читать дальше →