Избор на лице

Начало книги

Рея се… Кротко, но неспирно. Безметежно, но не по своя воля. Рея се.

Светкавица, последвана от безкрайна въздишка…

Устремявам се, падам…

Бавен порой от парчета на мозайка, някои от които се събират около мен…

… и вече започвах да узнавам.

Струваше ми се обаче, че съм знаел през цялото време.

После картината се сглоби изведнъж и вече я съзерцавах в целостта й от точка в безвремието.

Разбира се, имаше последователност, същинска върволица от подредени плочки за домино и никак не беше трудно да посочвам „тук“ и „там“.

Ето едно „тук“.

… Напусках клуба в студена съботна вечер през ноември. Май минаваше десет и половина. Еди беше с мен, стояхме до остъклената врата на фоайето, закопчавахме си палтата и зяпахме мократа манхатънска улица. Поривистият вятър размяташе късчета хартия край нас, докато чакахме Дени да докара колата отпред. Не разговаряхме. Еди усещаше, че настроението ми не го бива. Извадих цигара и той побърза да ми поднесе огънче.

Читать дальше →