Хронобандити

Начало книги

— Спри! — викна Лейла.

Ранди изви вдясно и спря. Небето розовееше с настъпващото утро.

— Върни назад.

Той кимна и превключи.

— Тези ли имаш предвид? Можехме да се върнем пеша…

— Искам да ги разгледам отблизо, преди да слезем.

— О’кей.

Тя се обърна и погледна очукания сив автомобил. В него седяха двама души. Като че ли и двамата бяха с бели коси, но в сумрака не можеше да е сигурна. Погледите им бяха отправени към нея.

— След секунда вратата откъм шофьорското място ще се отвори — тихо каза Лейла.

Вратата откъм шофьорското място се отвори.

— Сега другата.

И другата се отвори.

— Възрастният мъж кара, жената е пътник…

Възрастният мъж и жената излязоха от колата и пристъпиха напред, като оставиха вратите зад себе си отворени. Бяха облечени с раздърпани широки дрехи, придържани от колани.

— Спри — нареди тя. — Да слезем и да отидем да им помогнем. Прекъсвачът им се е развалил.

— Шесто чувство, а?

— Не — отвърна тя.

Читать дальше →