Дяволска кола

Начало книги

Мърдок се носеше през Великата Западна Пътна Равнина.

Високо над него, слънцето беше нажежено огнено кълбо, грейнало над безчислените хълмове и възвишения на Равнината, през която колата летеше с не по-малко от сто и шейсет мили в час. Мърдок не се спираше пред никакви препятствия, Джени беше тази, която зорко следеше за дупки и скални отломъци и едва забележимо променяше курса, толкова внимателно, че и той не усещаше кога става това.

Дори през прозорците от тъмно стъкло и защитните очила, ослепителният блясък на огряната от слънцето радиоактивна Равнина изгаряше очите му, и имаше моменти, в които му се струваше, че се носи в непрогледен мрак, яхнал свръхмощен скутер, през море от сребрист пламък, под бисерна чужда луна. Зад него се вдигаха високи прашни вълни, които после бавно се спускаха към земята.

— Ще се измориш, — каза му радиото — ако продължаваш още дълго да стискаш кормилото и да се блещиш наоколо. Защо не си починеш малко? Позволи ми да замъгля стъклата. Можеш да си поспиш и да оставиш управлението на мен.

Читать дальше →