Безсмъртният

Начало книги

— Ти си каликанзър — неочаквано прошепна тя.

Аз се обърнах на лявата си страна и се усмихнах в тъмното.

— А лапите и рогата си оставих в Управлението…

— Значи и ти знаеш онази история!

— Другите ми казват Номикос.

Пресегнах се и я докоснах.

— И този път ли ще унищожиш света?

Засмях се и я притеглих към себе си.

— Ще си помисля. Ако така й е писано на Земята…

— Нали знаеш, че всички деца, родени по Коледа, са с каликанзърова кръв — продължи тя, — а ти веднъж ми каза, че рожденият ти ден е точно на…

— О, стига!

Едва сега осъзнах, че говори почти сериозно. След като си се нагледал на какво ли не по Старите места и Горещите зони, вече си склонен да повярваш в която и да било легенда — като например разказа за онези приближени на Пан1 елфи, дето се събирали всяка пролет и прекарвали десетина дни в опити да отрежат Дървото на Света, само за да бъдат разпръснати в последния момент от Великденските камбани. (Динг-донг, удрят камбаните, скръц-скръц, скърцат зъбите им, троп-троп, тропат копитата и прочие). Двамата с Касандра нямахме навика да обсъждаме в леглото теми от религията, политиката или егейския фолклор, но въпреки това като човек, роден по тези места, не можех толкова лесно да се отърся от спомените, някои от които все още съвсем пресни.

Читать дальше →