Колекционери

Начало книги

Старчето беше забило унил поглед в масата и повтаряше едно и също: „Човек предполага, Бог разполага…“ Всичко това вече бе започнало да ме дразни, първо въздъхнах, после започнах да се прозявам, да кашлям, накрая не издържах:

— И сега какво?!

Разбира се, не ме пусна по-навътре от кухната. Масата очевидно никога не е била избърсвана старателно, личеше си по мазните петна. Отвратително!

— Те ме погубиха, затриха живота ми… Да, цели двайсет години непрекъснати мъчения, кошмари, безсъние, пълна неизвестност, мамицата му, черен дроб, бъбреци, злъчка, нерви, стресове… Унищожиха ме, превърнаха ме в кой знае какво, да, двайсет години, не, дори двайсет и три, вижте сам…

Като прекъсна монолога си, в който нямаше нито проблясъци на разум, нито на естествени емоции, той се изправи, отвори някакво гнусно шкафче и рови в него. Удари ме миризма на застояло, на мухъл, на боклуци, на стари писма, на развалени лекарства…

Читать дальше →