Гамбит с пионка

Начало книги

Блестящата, непрозрачна мъгла, която го заобикаляше от пет минути, изчезна така внезапно, както се и появи и Кели Маклейн видя, че се намира в стая, която преди това не беше виждал. Огледа се бавно и внимателно. Сърцето му биеше до пръсване. Беше се отърсил вече от страха си, но почувства, че отново го обхваща паника. Овладя се с мъка. Ясно беше, че не е в канцеларията си в атомната лаборатория на университета. Седеше в полукръгла ниша, обърнат с лице към малко помещение. Собственото му кресло и три четвърти от бюрото му бяха извършили заедно с него тази необикновена екскурзия. Стените, лишени от каквато и да е украса, таванът и подът на помещението бяха от метал с ръждив цвят. В левия и десния край забеляза плоскости, които приличаха на плъзгащи се врати.

Реши, че нищо няма да излезе от това да седи спокойно в очакване, че тази необикновена обстановка ще изчезне. Почувства, че отново може да се държи на краката си, затова стана и се промъкна през тясното пространство между бюрото и стената на нишата. Направи му впечатление, че бюрото е срязано равно от бялата мъгла или от нещо, което се е намирало в нея. Най-напред се приближи до плоскостта откъм дясната страна, но ако това беше наистина врата, той действително нямаше понятие как може да се отвори. Огледът на плоскостта от лявата страна също не даде никакъв резултат.

Читать дальше →