Ангелиада

Начало книги

Джерико Коста тромаво се измъкна от люка на совалката. Отвън го чакаха млад лейтенант и също толкова млад редови член на екипажа, и двамата облечени в блестящите черно-сребърни военни униформи на Мира. Лъскавите червени и сини нишки с емблемата на „Комитаджи“ се виеха с арогантна гордост на раменете им.

— Господин Коста. — Офицерът понечи да отдаде чест, но навреме се усети, че пред него стои обикновен цивилен. — Добре дошли на борда на „Комитаджи“. Поздрави от комодор Леши. Той би искал незабавно да се срещнете в командната зала.

Коста кимна и заоглежда безупречно чистите стени на дока, като се мъчеше да преодолее странното чувство за нереалност. „Комитаджи“. Намираше се на борда на „Комитаджи“.

— Разбрано — каза той, като не особено успешно се опита да имитира неутралния тон на младия лейтенант. — Имам два сака, които…

— Ще бъдат натоварени на кораба ви — увери го офицерът, а спътникът му плавно се промъкна покрай Коста и изчезна в совалката. — Бихте ли ме последвали?

Читать дальше →