Годината на Солженицин

Начало книги

1990 година ще влезе в историята на съветската литература и като година на Солженицин: много списания ще публикуват негови произведения, много издателства ще отпечатат негови книги.

Едва ли друга литература е видяла или ще види някога такова съсредоточаване върху един автор — това е безпрецедентен случай.

И макар да съм сигурен, че този случай е предизвикал, а след време ще предизвика още повече недоумение, не виждам смисъл да обяснявам как и защо е възникнал. Не е могло да бъде другояче — това е всичко.

И все пак редакцията не може да върши едно голямо обществено дело безмълвно.

Не можем да не изпреварим публикацията на произведения на Солженицин поне с няколко съображения.

Сега ми се струва, че 1917 година е била гранична за света, в който на Русия е трябвало да принадлежи особена роля: очаквало се е всеки момент тя да стане страна-победителка, защото е имала достатъчно развита промишленост, а селското стопанство придобивало тия форми, които се опитваме да внедряваме днес, през 1990 година, като най-напредничави и спасителни. Имала забележителна наука, изкуството й изживявало своя сребърен век, сребърен по собствена оценка, а в световен план може би и златен. Имала и огромни проблеми, които започнала да решава по свой собствен начин — отрекла се по принцип от съществуващия свят и решила да построи друг, а праха на този да отърси от нозете си.

Читать дальше →