Смъртта на Марко Кралевити

Начало книги

ГЛАСЪТ НА КАМБАНАТА се носеше в почти нетърпимо синьото небе. Той като да кънтеше с удвоена сила и звънкост тук, като да прогласяше на всички из тези земи, току до владенията на неверниците, че звънарите са християни, християнин е и умрелият, когото ще спущат в гроба. Но долу, в белия град с тесните дворчета и наклякали в сянката мъже, звънът долиташе примесен с крясъци и подвиквалия, с овче блеене, конско цвилене и магарешки рев, навремени с воя и молитвите на оплаквачките за упокой на отлетялата душа, а и с кикота на лудия, нехаещ за общата жал. На бакърджийската чаршия боят на чуковете съвсем го заглушаваше. Старият Стеван довършваше със ситни отсечени удари шийката на един ибрик, когато зеблото пред входа се повдигна. Приятелят му Андрея влезе свойски и скръсти крака върху едно чердже.

— Научи ли, че Марко умря? От там ида — рече той.

— Казаха ми хората — отвърна старецът, без да остави чукчето. — Гледам, че те сърби езикът, затова разправяй.

Читать дальше →