Пътеводител на добрия крадец (за) Амстердам

Начало книги

— Искам да откраднеш нещо за мен.

Не за пръв път чувах тези думи, макар че обикновено човекът, който ги изричаше, обичаше първо да подготви почвата. Не и Американеца. Той мина директно на въпроса, и то съвсем небрежно. Ако бях по-посредствен писател, щях да ви кажа, че това накара звънчетата в главата ми да зазвънят тревожно, или че по гръбнака ми преминаха тръпки. Истината е, че ме накара да се заслушам малко по-внимателно.

— Нещо сте се объркали — отвърнах му. — Аз съм писател, не крадец.

— И то какъв. Следя работата ти. Добър си.

Усмихнах се.

— Драскач със скъпо образование, нищо повече.

— Да, като писател. Но като крадец, виж това е друго нещо. Имаш талант, хлапе, а това трудно се намира тук.

„Тук“ означаваше Амстердам. Или по-точно „тук“ бе един сумрачен бар на северното протежение на канала Кайзерсграхт, на двайсет минути пеша или на десет минути с колело от апартамента ми. Тясно местенце, стоплено повече от близостта на стените, отколкото от догарящите въглени в камината срещу масата ни. Бях се отбивал в него преди, макар и само пътьом, и когато Американеца ми предложи да се срещнем там, името не ми подсказа нищо. И ето ме тук с халба холандско пиво пред мен, последвана от опасно предложение.

Читать дальше →