Дан за ангели

Начало книги

Много хора до ден-днешен ме смятат за студен и дори може би за жесток човек.

И всичко е заради това, че през онзи ден запазих спокойствие.

Истинско.

Защото понякога не става точно така.

Например спокоен изглежда човек, който се е изолирал от външния свят. Друг е въпросът какво е предизвикало това изолиране. Няма никакво съмнение, че биха обяснили моето изолирано спокойствие с мъката. Тя би трябвало да е засенчила напълно целия свят. И естествено, това щеше да е обяснимо. И да отговаря на разбиранията.

Има спокойствие на ръба на истерията, на припадъка, на лудостта. По принцип човек, който запазва такова спокойствие, стискайки зъби, мобилизира душевните си сили и сдържа емоциите си. И мисли само за едно: да издържи, да не изгуби самоконтрол и да не покаже слабост, която кой знае защо се смята за срамна. В такова състояние също биха ме разбрали и биха ми простили. Може би щяха малко да ме посмъмрят за гордостта. Или по-точно — за горделивостта.

Читать дальше →