Край Места

Начало книги

Няколко месеца прекарах в с. 3., където имахме погранична застава. Както навсякъде около Места, и ТУК населението обработва само тютюн, но по-рано е имало богато скотовъдство. Безбройни стада овце, кози, говеда и коне са пълнили пространните пасбища на Саръшабанското поле и горите из делтата на Места.

Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие изглеждат още по-хубави и по-свидни. На тая тема твърде често приказвахме с хаджи Ибрахима, най-богатня човек в селото и наш хазаин. И само при тия разговори старецът, инак флегматичен и спокоен, ставаше и по-приказлпв и се вълнуваше. А пък следи и паметници от доброто старо време можеха да се видят навсякъде, имаше ги и в чифлика на нашия хазаин. Зданието беше просторно и голямо, но повечето му стаи бяха оставени недоправени и без таван, за да служат за сушилни. И тук, в една от тия стаи, между низите н саръците със сухи тютюневи листа, беше домашният музей на хаджн Ибрахима. Всички вещи, които бяха събрани в него, не служеха вече за нищо, но всяка една беше скъп спомен. Имаше ведра, чебъри, кръклиги, овчарски геги, чанти, кожени силяхлъци, седла с широки железни стремена, юзди, украсени с тежки н многобройни пискюли от червен ибришим, нагръдници, на които висяха големи зъби от глиган, споени като полумесец. После — кулаклии ножове, пи-ринчени барутници, дълги по няколко метра хергелджийски камшици. Но между тоя старинен инвентар иай-много се хвърляше в очи едно нещо: това бяха няколко пълни комплекта от звънци — хлопатари.

Читать дальше →