Елка

Начало книги

Слънцето, като че спряно досега, изви на запад и престана да сипе нетърпима жар. Като мъчителен кошмар отмина тежката мараня и в широкия двор на голямата, стара къща изведнъж всичко се пробуди и оживи. Полъхна гъста, свежа миризма от белите акации, натегнали от тежки гроздове цвят, весело забръмчаха около тях златни пчели, зашепнаха тихо листата на стария орех, а над ниския плет на малката градинка срамежливо надникнаха усмихнати, червени рози. Скрити досега в бурена, плъзнаха из двора кокошки, като израснали от земята. В стрехите, спуснали дълги сенки, загукаха гълъби, а в затрънения плет на овчите кошари палави врабци отново се закараха и заспориха. Бели волски черепи равнодушно и нямо гледат с тъмните си кухи очи веселите, суетни птици и сякаш се усмихваха…

Под сянката на ореха, с разпуснат черен чюмбер и по ръкави, седеше стара жена и предеше. До нея лежеха две големи кучета. От време на време те търпеливо се обръщаха и изтракваха с големите си челюсти на досадните мухи. После пак слагаха глава на предните си нозе и спираха кротки, доверчиви очи на страта жена.

Читать дальше →