Подмененият

Начало книги

Не си спомнях нищо от истинските, от важните събития, но помнех този сън. Беше студено и клоните удряха по прозореца. Гигантските дървета се поклащаха, листата им шумоляха. Дъждът се стичаше и оставяше струйки по стъклото, завесите плющяха. Теменужки, слънчогледи. Познавах десена наизуст. В главата ми имаше и някакви думи, нещо като стихотворение.

Сънувах поля, мрачни тунели, но всичко беше замъглено, неясно. Сънувах как тъмна сянка ме поставя в кошчето, слага ръка на устата ми и прошепва в ухото ми: „Шшш…“ И още: „Чакай.“ Тук нямаше никой, никой не ме докосваше и когато вятърът проникваше в стаята през процепите на рамката на прозореца, ми ставаше студено. Събуждах се с усещането за самота, бях научил, че светът е голям и вледеняващ, и плашещ. Сякаш никога повече нямаше да бъда докоснат от човешка ръка.

До рафтовете в закусвалнята се бяха скупчили ученици. От управата бяха пуснали дълга завеса, за да скрият пункта за кръводаряване, и тя стигаше чак до пода, но всички знаеха какво има зад нея. Игли, с които щяха да ни боцкат, шишенца, вече пълни с кръв. До входа беше закачен плакат, на който с гигантски букви бе написано, че днес ще се проведе кампания за кръводаряване.

Читать дальше →