Силата на времето

Начало книги

Тъмнината вече обземаше долината когато професор Андрюс се качи на Форда си и се отправи към местният колеж.

Днес бе валяло и улиците бяха още мокри, затова професорът не караше бързо.

Замисли се.

— Интересно — каза си той — само 6 часа е, а вече е тъмно! Това не е нормално за долината. Може би това се променя с годините.

Но мислите му бяха прекъснати от една топка, която излетя от близкият двор, прелетя над главите на минувачите и тупна пред колата на професора. Той спря и изчака малкото момче да си вземе топката и продължи пътя си. Мислите за времето вече не го вълнуваха, той се замисли за предстоящата лекция.

Да, той не пишеше своите лекции и затова трябваше да ги знае много по-добре. Преговаряше всичко по много пъти, прегрупираше, сортираше, подменяше и какво ли още не, само да достигне оптималния вариант. Проф. Андрюс наистина БЕШЕ добър учен…

Университетът се намираше в другият край на града, това обстоятелство не беше нещо страшно за град с такива размери. Само 10 мин. бяха достатачни на професора да достигне до главният вход на зданието което не можеше да бъде сбъркано с никое друго в околността. Университета беше главната забележителност тук. Той бе и главната причина в града да няма много заводи. По-голяма част от и без това малкото жители работеха в сферата на обслужване и това им носеше добри проходи.

Читать дальше →