Триптих за лампата

Начало книги

Кучета.

Някаква местна порода. Прекалено едри и рошави, за да са вълци. Подчиняват се на всеки негов жест. Виждам го как посочва към мене, после към носилката. Две от тях захапват внимателно бухналите ръкави на дрехата ми и ме повличат без видимо усилие. Великолепни, здрави животни. Настаняват ме грижливо, докато други четири се провират в кожените примки. Сами се впрегнаха — чудесно обучени кучета!

Отпускам глава на меките клони, а носилката полека се разлюлява. Отначало неравно — par saccades — на тласъци, после гладко, в съвършен ритъм. Навярно на удара в тила и загубата на кръв се дължи тази моя безчувственост към въпроса „Къде съм?“. Над мен притичват корони на дървета. Опъват плещи да закрият потъмняващото небе. Още съм на грешната земя, жив — това ми е достатъчно.

Не видях лицето на мъжа, нито го чух да говори. Усещам стегната превръзка на главата си, едва ли ми мисли злото. Стъпките на коня му са глухи, почти недоловими, което е странно за толкова тежък кон. Огромен, безупречно черен кон, местна порода, също като тези кучета. Не се тревожа къде ще ме довлекат, нито какво ще ме правят. Не е важно. От година насам за мен важна е само...

Читать дальше →