Оброк

Начало книги

Гласът на старицата полупее, полунарежда. Седи до главата му, кръстосала нозе. Едната й костелива длан стиска бяла кърпа — ето кой е попивал сълзите му, дорде плака и се мята в просъница. Другата се гуши нейде в полите й. Белите й коси светлеят в тъмното, очите й блещукат като дребни звездици, бистра вода мокри страните й — ведно с него е плакала.

Глава надига Господаря, присяда в постелята си и рамене разкършва. В бяла пухена постеля лежи, а плещите му морни и сковани, като да е върху гола скала легнал. В тихи покои и на завет е бил, а като че ли го е бурен вятър брулил. Над главата му девет тънки свещи горят, а пред очите му — мрак.

„Лошо съних, Света майко, всякой път по-лошо сънувам.“

Надига се старицата и пред нозете му слага сребърна синия, с чиста вода му полива — очите си да умие от сол и от грозни сънища, че дано му олекне. Подава му бяла риза, с червена коприна везана, намята му плащ от тежка свила и с меч го запасва чисто сребърен, а той се превива надве и целува ръката й.

Читать дальше →