Какавидата

Начало книги

Момите пееха с пълно гърло. Седем старици плачеха и удряха гърдите си. Сам селският старейшина креташе начело на хорото и размахваше кърпата си, сякаш да отпъди оса. Поп Добрен беше прежалил червеното платно от амвона в черквата, за да ушият копринено було. Всички негласно се бяха разбрали да й направят истинска сватба, като да измолят от Хуба прошка.

Години Хуба им беше слугувала покорно и мълчаливо, от къща на къща, само за единия хляб. Девойките, които сега деряха гърла, до вчера я отбягваха, смееха се на гърбицата й, на пепелявите й плитчици, на възчерното й лице. Бабичките често я биеха, щипеха я жестоко, костеливите им пръсти чак прокъсваха вълнените парцали, с които се обличаше. Поп Добрен не й позволяваше да припари до сламеника си в преддверието на черквата, преди да е измела до шушка светите подове, оплевила гробището, нацепила дърва за топенето на восъка и изчегъртала гнездата на божиите птички по камбанарията. И не пропускаше да й натяква сутрин и вечер, че е никоя, никаквица, оживяла по негова милост, защото той я намерил ей-там, в шубраците, под къпините. Че родната й майчица я изхвърлила, от уплах заради грозотата й...

Читать дальше →