След наводнението

Начало книги

През тази година месец май излъга всички очаквания. Беше наистина отвратително време. Зимата упорито се проточи с необичайни снеговалежи до средата на април. После изведнъж всичко започна да се топи и снежната вода заля полята. Но небето си остана сиво, хората напразно очакваха пролетта, слънцето се показваше рядко, тъкмо се наканеше да изгрее, надникваше, сякаш само за опит, да покаже на хората как би могло да бъде, и след като всички го бяха видели, отново се скриваше зад тежките металносиви облаци.

Щом имаше възможност, мисис Оси Мълиган излизаше на прага на своя магазин, стига там да паднеше някой бегъл слънчев лъч. Слънчевите отблясъци на прага на своята търговска къща тя наблюдаваше с носталгичен копнеж. Тъй като беше зиморничава, вярваше, че има право на малко слънце и по-топло време. „Тази година е сякаш урочасана“ — казваше тя обикновено на клиентите си и на Алиша, своята помощничка. Мисис Мълиган продължаваше да ръководи текстилната фирма по традициите на стария занаят, макар че това ставаше все по-трудно и по-трудно, след като един от големите търговски концерни бе открил филиал в покрайнините, в една грозна, яркобоядисана сграда направо сред полето, „едно сладникаво чудовище“, както го наричаше понякога Оси пред чичо Уорън, „да ти е обидно дори да го гледаш“, както обичаше да се изразява тя. Но той привличаше хората и под влияние на леката музика, която се разнасяше там непрестанно, те пазаруваха повече, отколкото биха предвидили при трезво обмисляне. Оси обаче продължаваше да върти своята търговия с необходимата разсъдливост.

Читать дальше →