В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)

Начало книги

Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.

Мила Драгоданова (в бяло облекло, права, запечатва довършено писмо и по всичко се вижда, че върши това скрито. Отвън се чуе неясен говор: там слугинята се эанимава с господарското дете. Действуващата отваря вратата). Митро, нямаш ли работа?

Слугинята (отвън). Детето се събуди. Взех го да не плаче.

Мила. Какво прави баба Ивана?

Слугинята. Тя готви вечерята.

Мила. Добре. Дай детето. Вземи това писмо и тичай да го пуснеш в пощенската кутия. Знаеш ли къде? На ъгъла, до голямата къща.

Слугинята (влязла). Аз все там пущам писмата, когато ме прати госпожата или господаря.

Мила. Тъй. Знаеш ли да четеш?

Слугинята. Не знам, госпожице.

Мила. Добре. Тичай сега. (Слугинята излазя.) Бърже, че малкия ще се разплаче у мене. (Отива към средата на стаята, като люлее детето.) Засмей се, миличък! Засмей се на леля си. Вече седмица съм тук, не ме ли познаваш? На толкова месеца юнак! (Целува го.) А, виж там, виж в огледалото: още едно бебе. (Бленува.) Ти си мое момче. Не бива… моето момче не бива да плаче. (Сяда.) Какво? Гладен ли си? Кажи на мама, гладен ли си? Аз ще те накърмя (Притиска детето на гърдите си като майка и остова няколко мигновения в мечтателно упоение. На вратата се похлопва с малък промеждутък два пъти.) Влезте!

Читать дальше →