Раздяла

Пейо Яворов

Серия: Стихотворения (1904), книга 7

Читать онлайн

Скачать

Начало книги

Цветана — девойка.

Богдан — юноша, въстаник.

Стая.

Цветана (стои при прозореца и се вслушва навън. Далечно пушкане.)

Богдан (облечен въстанишки и въоръжен, явява се на вратата).

Цветана!

Цветана (дръпва се, вижда Богдана и застава смаяно посред стаята).

Богдане! Нима…?

Богдан (приближава развълнуван).

Прощавай!

Цветана.

Боже, сън не е ли?

А днес ли…

Богдан.

Чуеш и сама.

(Далечни викове: „Да живее България!“ Пушкания и камбанен звън.)

Предател за другар сме взели…

И може би едничек ден,

едничек час — и щеше вече

да бъде късно; известен

войводата, че недалече

врагът е примка зарад нас

поставил, каза — и реши се…

Сега — зове ме божи глас, —

народният… А ти —

(Слага десница върху рамото й.)

моли се

и нека господ защити

България.

Цветана (просълзена).

И тебе още,

и всинца ни. Да помнищ ти,

че с твоя край — и моя до ще,

пази се…

Богдан (целува я).

Миличко дете!

Живот, имот не наши само —

и на родината са те;

потребно бъде ли, тогаз —

Читать дальше →

Жанр
Классическая проза
Язык
bg
Размер FB2
10,1 КБ
Добавлена