До последна капка кръв

Начало книги

Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление — ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас, която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха „преобразувания за недоволна Македония“.

Европейският свят, разбира се, незаинтересуваният в някакви държавнишки сметки на изток — и свободният от всякакви дипломатски съображения в случаят — и той не можеше да не види съвършената празнота на оная чаша, която Голуковски и Ламсдорф, а заедно с тях и Абдул Хамид милостиво ни поднасят: „Сръбнете, та млъкнете“…

Английските и френските вестници например просто осмиват арнагоновщината на трите „императорски величества“ към нас.

Английските вестници преписват от „синята книга“ заявлението на лорда Ландстоуна пред лондонския австрийски посланик: Англия приема австро-унгарското предложение за преобразувания в Турско, но мисли, че това не й отнема правото за в бъдеще да направи сама, или да поддържа чуждо някое предложение, ако сега възнамереното не би постигнало целта си; — и веднага прибавят: Нагласените от Австрия и Русия преобразувания, макар и крайно незначителни, все биха внесли някакво подобрение в живота на македонеца; обаче кадърна ли е Турция за едно съвестно прилагане на тия преобразувания?

Читать дальше →