Гранитната богиня

Начало книги

Когато стигна билото на лакътя, Мартен спря да си почине. Не беше се задъхал от изкачването, но до брадата му оставаха още доста мили и той искаше да запази колкото може повече сили за последното изкачване до лицето.

Погледна назад към пътя, който беше изминал — по заострения хребет на ръката от лакътя надолу, който стръмно се спускаше към китката и широката няколко мили плоча на дланта, към гигантските гранитни пръсти, потопени във водата като носове, изсечени от скулптор. Видя как всъдеходът, който беше наел, се полюшва в синия залив между палеца и показалеца, а отвъд залива — блестящата шир на южното море.

Размърда рамене, за да намести по-удобно раницата си и провери алпинистката си екипировка, прикачена към плетения му колан — питон-пистолета и самозаключващия се кобур, резервната пачка патрони, херметическия пакет с кислородните таблетки, манерката. Доволен, отпи пестеливо от манерката и я постави отново в хладилния й калъф. После запали цигара и пусна струйка дим към синьото небе.

Читать дальше →