Бунт

Начало книги

Конете цвилеха. Мечове свистяха във въздуха, сечаха щитове, разбиваха шлемове. Задъхани мъже сипеха ругатни и проклятия през визьорите на шлемовете, а ръцете и плещите им крещяха от силната болка при всеки замах и всеки удар. Прахта от сухата пръст се вдигаше на облаци под краката им и обагряше в жълто въздуха над лозето. В пресъхналите си гърла те усещаха възкиселата миризма на набъбналите в жегата гроздови зърна, а солената пот смъдеше в очите и ги заслепяваше.

В разгара на битката мъж с туника в червено и златистожълто вдигна щита си, за да срещне нов удар. Конят под него се извърна встрани. Той го сръга с коляно да се завърти обратно и на свой ред мушна с меча противника си в ребрата. Острието проби плата на туниката и опря в желязната ризница под нея. До него огромен мъж в наметало на сини и бели райета с избродирани червени птички стовари с все сила меча си върху нечий гръб и от усилието изпръска със слюнка подбрадието на шлема си. Удареният политна напред и изпусна меча. Конят му се препъна и той падна от седлото. Строполи се върху почернялата от смачканото грозде земя и се претърколи встрани, за да избегне копитата на тежките бойни коне, които тъпчеха пръстта наоколо. Едно копито се стовари върху главата му, смачка шлема и безжизненото му тяло остана да лежи, подритвано и тъпкано, докато мъжете над него продължаваха да се бият. Мъжът с туниката в червено и златистожълто вдигна меча си и нададе силен вик, който другите подеха.

Читать дальше →