Присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г. в българската историография)

Начало книги

На 27 септември 1940 г. в Берлин се подписа Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Този пакт щеше да играе основна роля в световната политика през следващите няколко години. Пакта имаше за цел преразпределение на териториите и сферите на влияние в световен мащаб. През октомври селскостопанския български министър Иван Багрянов прави посещения в Германия и Италия. В двете страни министъра е посрещнат твърде помпозно и се радва на изключително внимание от страна на домакините не отговарящо на ранга му. На 16 октомври има разговори с граф Чано и със самия Мусолини, италианските ръководители говорят за справедливите ревандикации на България за излас на Егея, Мусолини също заявява, че Турция и Русия няма да попречат за плановете му на Балканите. Най-вероятно Дуче се опитва да втълпи на българите, че след като Турция и СССР няма да му пречат, то българите няма за какво да се оправдават с тях. След тази среща на 17 октомври за България заминава личния пратеник на Мусолини Филипо Анфузо с послание до цар Борис III. В това писмо диктатора уведомява царя, че още през настоящия месец той ще започне акция срещу Гърция и той предлага на българите да си вземат това, което им се полага. Писмото е в съобщителен тон. Мусолини не иска нищо от българите той само им предлага да си вземат своето, но царя разбира, че писмото цели да въведе България във война и след двудневен размисъл под дебел слой любезности той „категорично отказва“, като говори на пратеника за „малката лодка“ на неговото царство. Както пише И.

Читать дальше →