Кучето-водач в съвременна България — улеснение, предизвикателство или ребус?

Начало книги

Кучето е най-добрият приятел на човека. Тази тривиална формулировка битува от незапомнени времена. Но когато става въпрос за кучето като водач, като че ли всички си припомнят именно за цитираната сентенция. Това безспорно е така, защото най-разпространения метод за придружител, който в същото време да бъде и водач, е куче-водач. Е, може би след човекът-водач, защото много незрящи все още използват други хора за придружител, било по невъзможност да си вземат куче, било поради незнание, че кучето-водач е винаги готово да оказва безпрекословна и безвъзмездна подкрепа на своя стопанин. Но е факт, че то е по-добре разпространено като услуга в по-развитите икономически и социално общества. В България са правени опити за въвеждане на тази услуга по времето на тоталитаризма, но за жалост на незрящите те не се довършват до край. След началото на прехода, който съвпада и с последното десетилетие на XIX в., отново се започват опити за въвеждане на куче-водач у нас, като социална услуга. В общи линии литературата на български език, засягаща темата, е твърде оскъдна. В нея доста често се срещат субективни за нашите условия виждания. На моменти кучето-водач се идеализира, което обстоятелство води до заблуди, от които никой, а най-малко бъдещите ползватели на куче-водач, имат нужда.

Читать дальше →