Потъмнялото небе

Начало книги

— Не, аз не те съветвам. Заел си се с нещо, което е по-добре да оставиш засега настрана.

— Защо мислите така, другарю Коев?

— Как защо?

— Защо мислите, че трябва да престана да работя над това, за което мечтая още от дните, когато играех с дечурлигата из прашните селски улички. Гледах напуканата земя и мислех как биха се радвали мама и дядо, ако вали, ако повали поне малко…

— Остави детските мечти, Петре.

— Това е мечта на моя живот.

— Мечта! Но сега ти си научен работник. Очаква те научна кариера. Ти трябва да мислиш за това. Ето, предстои ти научна работа — докторат. Една голяма крачка, която ще ти отвори много врати. Ти трябва да постъпиш умно. Има десетки теми; вземи, работи там, където успехът те чака. Ти искаш да се заловиш за нещо, с което не смеят да се заемат академици. Ще хвърлиш години безплоден труд и няма да стигнеш доникъде. И разбира се, няма да станеш доктор по науките. Ти си млад, енергичен, умен, способен. Но трябва да разбереш — има неща в науката, които засега е по-добре да се оставят настрана. Не им е дошло времето.

Читать дальше →