Джейн Остин ((1775–1817))

Начало книги

Ако мис Касандра Остин беше довела решението си докрай, днес за Джейн Остин щяхме да гадаем единствено от нейните романи. Само на по-голямата си сестра тя пише откровено; само с нея споделя съкровените си надежди и ако мълвата не лъже — дълбокото си разочарование от любовта; ала когато Касандра Остин започва да старее, а славата на Джейн започва да расте, уплашена, че вероятно ще дойде време, когато чуждите ще тръгнат да злословят, а критиците — да преиначават, тя с болка на сърцето изгаря всички по-съдържателни писма и оставя единствено онези, които според нея не представляват интерес.

И тъй, каквото знаем за Джейн Остин, знаем го от одумки, от няколко нейни писма и от романите й. Що се отнася до хорските одумки, всяка клюка, надживяла своето време, крие истина; разнищи ли се по-внимателно, и тя помага. Ето — Джейн „никак не е хубава и е много затворена, сякаш не е на дванайсет години… Джейн е капризна и предвзета“, казва малката Филаделфия Остин за братовчедка си. Мисис Митфърд, която знае Остинови от момиченца, описва Джейн като „най-прелестната, глупавичка, предвзета пеперудка, литнала на лов за съпруг“. А неизвестната приятелка на мисис Митфърд се „вижда често с нея (и) казва, че се е превърнала във върлинеста, педантична, мълчалива стара мома, безлична като ръжен, като параван пред огнище; и чак когато «Гордост и предразсъдъци» показа какъв безценен камък се крие в тази заключена желязна каса, едва тогава я забелязаха… Сега вече нещата се промениха, продължава тази мила дама: — Тя си е все същият ръжен — но ръжен, от който всички се боят… Такава остроумна, проницателна жена, която само наблюдава, без да каже нито дума, е нещо ужасно!“ От нейна страна имаме показанията на самите Остинови, род, който ненавижда самохвалството; но дори и те признават, че братята й…

Читать дальше →