Подозренията убиват

Начало книги

Болката се беше загнездила дълбоко в гърдите на Стоун Барингтън. Напомняше ту на сърдечна болка, ту на дископатия. Почувства я за първи път в началото на миналата зима, когато Арингтън Картър му се обади по телефона и сложи край на връзката им. Сега вече тя беше омъжена за друг мъж, живееше в неговата къща и гледаше неговия син. Не можеше повече да се вижда с нея, освен заедно със съпруга й; но не можеше да мисли за нея, без да изпитва болката.

Не му се вярваше, че болката ще се запази до следващата пролет. Тя обаче не минаваше. Нещо повече — изостряше се. Той се срещаше по няколко пъти седмично с Дино, винаги в ресторанта на Илейн. Дино му беше най-близкият приятел. Е, не точно. И Илейн му беше приятелка и вечерите с нея и Дино в ресторанта й бяха единствените светли мигове през седмицата. Адвокатските му ангажименти напоследък бяха отегчителни — влачеше едно дело за нанесени телесни повреди, едно кокалче, което му бяха подхвърлили „Удман и Уелд“ само защото по него нямаше толкова месо, че да храни фирма с тридесет съдружници и още стотина сътрудници. Готвеше се за процес, защото очакваното споразумение между страните така и не се осъществи. Отчайващо. Всичко беше отчайващо. И така, болката продължаваше да се обажда, успокояваше я единствено с бърбън. Напоследък доста редовно я смекчаваше с бърбън. Сега пак беше в ресторанта на Илейн, седеше с Дино на маса номер 5 и си поръчваше поредната доза обезболяващо.

Читать дальше →