Бялата стока

Начало книги

Уендъл Катлидж се изправи и погледна към неясното петно на хоризонта. Помисли си, че не би трябвало да се изненадва. Яхтата се плъзгаше плавно напред заедно с тихия ветрец и дори най-лекото движение го затрудняваше да определи формата на петното. Не беше кораб или нефтодобивна платформа, а изглеждаше розово в светлината на ранното утро. Уендъл подръпна брадата си и прекара ръка през неподстригваната си от шест месеца коса. Дявол да го вземе! Изглежда, беше точно това, което си мислеше.

Погледна към платната, включи автопилота и слезе по палубната стълба в навигаторската каюта. Седна до масата с картите и отправи още един поглед към приборите. Всичко беше на мястото си — пълен комплект електроника на „Брук и Гейтхаус“, високочестотният радиоприемник и едночестотен предавател, уред за далечна навигация, прибор за спътникова навигация, телефакс за прогнозите за времето, един компактен персонален компютър и рожбата на собствения му мозък, неговият съименник — принтерът „Кат–1“. Тази малка машина му осигури всичко това — яхтата, приспособленията и свободното време за плаване. Кат се беше събудил една нощ със съзнанието, че след почти тридесет години в електрониката се е превърнал изведнъж в преуспяващ човек. Погали бащински принтера и се обърна към картата на Южнокарибското море.

Читать дальше →