Пламъкът и цветето

Начало книги

Може другаде времето да лети като вятъра, но тук, в равнинна Англия, то сякаш се мъкнеше, влачеше се уморено през обраслата с мъхове блатиста земя.

В знойната лятна жега въздухът беше неподвижен. Над улицата висеше облак прах, диря, оставена от миналата преди време бърза пощенска кола. В полската мараня сред няколко изсъхнали тисови дървета се гушеше схлупена селска къщурка. Прозорците бяха отворени, пътната врата открехната. Къщата сякаш се взираше учудена в безцветния пейзаж наоколо си. Плевнята до нея щеше сякаш всеки миг да рухне. Изградена от грубо издялани греди, тя не беше поправяна от години. В нивицата зад нея слабо житце се мъчеше отчаяно да хване корен в блатистата почва.

В кухнята Хедър се опитваше уморено да бели картофи с тъпия нож Успяваше само да ги поостърже. Двете години откакто живееше в тази съборетина, бяха толкова ужасни, че засенчиха спомените за целия й предишен живот. Той сякаш избледня в паметта й. Вече трудно можеше да се върне в мислите си към щастливите времена, преди да я доведат тук. Докато се бе превръщала от дете в девойка, докато Ричард, нейният баща беше жив, Хедър познаваше само радост. Двамата обитаваха хубава патрицианска лондонска къща, тя беше елегантно облечена по последна мода, изобилната вкусна храна беше ежедневие. Тези години не можеха и да се сравняват с последните две! Сега, в спомените й дори вечерите, когато баща й я оставяше сама с прислугата, не изглеждаха толкова ужасни. Днес вече можеше да разбере страданията му, самотата след смъртта на красивата му млада жена. Беше я обичал страстно, но тя бе починала скоро след раждането на единственото им дете. Въпреки че баща й плати с живота си своето увлечение по хазарта, сега Хедър разбираше дори нуждата му да се разсейва на игралната маса.

Читать дальше →