Любимият непознат

Начало книги

Приглушени човешки гласове и равномерните тласъци на могъщата машина разрушиха покоя над обляната от лунна светлина река. Масивният корпус на плаващия дворец завиваше царствено, оставяйки зад себе си сребриста пенлива пътека. Носът му разцепваше водата и все пак цареше някаква мирна хармония между насрещното течение, продължителните въздишки на огромните бутала и плисъка под лопатките на колелото. Всички палуби бяха украсени с фенери и целият параход сякаш излъчваше собствено сияние. Единствено в навигационната кабина, разположена в предната част на най-горната палуба, малка компасна лампа хвърляше мътни отблясъци върху моряка на кормилото. Погледът му неотклонно следеше смолисточерната повърхност пред кораба. Плътно до него беше застанал капитанът и с тих глас му посочваше опасните прагове и плитчини. Тъй корабът, ръководен умело, без усилия и почти невъзмутимо заобиколи коварно островче от тиня, а малко по-нагоре по реката и дълго, изкоренено дърво.

Читать дальше →