Като цвят по течението

Начало книги

Леко поклащан от вълните, надигащи се под все по-силния североизточен вятър, корпусът на „Гордостта на Лондон“ дращеше по ръба на каменния кей. Над върховете на мачтите му се трупаха мрачни облаци, предвещаващи скорошна буря. Между въжетата и платната се стрелкаха чайки и пронизителните им крясъци се смесваха със звъна на железни синджири, долитащ откъм двата реда изпосталели, парцаливи затворници, които точно в този момент се изнизваха от трюма и полека-лека се подреждаха покрай потъмнелия от годините парапет на палубата. Мъжете, чиито нозе бяха оковани с вериги, отделящи ги един от друг само на сантиметри, се построиха, блъскани от надзирателите, в редица, за да бъдат огледани от боцмана. Жените, от своя страна, бяха оковани всяка поотделно и се придвижваха със сравнително по-голяма лекота към мостика, където им бе заповядано да чакат.

Един моряк, зает да търка с парцал дъските на палубата близо до кърмата, прекъсна работата си и вдигна очи към групата жени. След като хвърли предпазливо поглед към квартердека и видя, че капитан Фич и почитаемата му съпруга все още ги няма, той набра кураж, прибра припряно парцала и кофата и закрачи важно като угоен петел към скупчените затворнички. Наперената му походка, похотливата му усмивка и злобното изражение на лицето му бяха посрещнати от жените с погледи, изпълнени с омраза. Единственото изключение бе една тъмноока проститутка с гарвановочерна коса, осъдена за поредица кражби на портфейли от клиентите си и за това, че бе причинила сериозни наранявания на мнозина от същите тези клиенти. Само тя удостои моряка с усмивка.

Читать дальше →