Живогон

Начало книги

Певческото дружество на селцето тъкмо бе изнесло представление на „Магьосникът“ от Гилбърт и Съливан, постъпленията, от което бяха предназначени за фонда „Нов орган“ на местната църква, та докато седяхме до прозореца на нашата кръчмица „Въдичарски отдих“ и си пушехме лулите, публиката струеше покрай нас надолу по улицата. До ушите ни достигаха откъси от песни и господин Мълинър взе да им припява тихо:

— Горки-и-и-ият аз! Аз бях тогаз сал блед и мла-а-ад курат! — Пееше носово, както всеки аматьор е убеден, че трябва да се изпълняват старите песни. — Странно — въздъхна той. — Как се мени модата дори сред свещениците. В наше време е изключено да видиш бледолик курат.

— Така е — съгласих се аз. — Повечето са яки червендалести здравеняци, все изтъкнати бивши гребци-шампиони на колежанските си отбори. Изобщо не си спомням да съм срещал блед и изпит курат.

— Изглежда не познавате племенника ми Огъстин?

Читать дальше →