Време за коктейли

Начало книги

Веригата от събития, довела до публикуването на романа „Време за коктейли“, който при цена дванайсет шилинга и половина щеше да породи тук-таме безпокойство и отчаяние на доста по-голяма стойност, бе задвижена в пушалнята на клуб „Търтеите“ в един ранен юлски следобед. Денят беше петък. Един Образ и един Симпатяга тъкмо храносмилаха обяда си на каничка кафе, когато към тях се приближи Понго Туисълтън в компанията на висок кльощав мъж с вид на офицер от Кралската гвардия, трийсетина години по-възрастен от него. Движеше се с бойка стъпка и носеше пурата си като полково знаме със сърмен пискюл.

— Йо-хо — рече Образът.

— Йо-хо — поздрави и Симпатягата.

— Йо-хо — отвърна Понго. — Познавате вуйчо ми, лорд Икнъм, нали?

— Че как иначе — каза Образът. — Йо-хо, лорд Икнъм.

— Йо-хо — допълни Симпатягата.

— Йо-хо — отвърна лордът. — Всъщност ще отида и по-далеч: Йо, страшно много хо! — при което на Образа и Симпатягата им стана ясно, че пред тях стои човек, който е хванал Господ за пеша и който, ако носеше шапка, би я килнал на тила си. Човек можеше да си помисли, че ей сега ще се пръсне от добро настроение.

Читать дальше →