Съдба

Начало книги

В часа за предобедната цигара в пушалнята на „Търтеите“ се бе събрала малка групичка Симпатяги, Скици и Образи. Предишната нощ се бе получило нещо като джамборе и затова компанията като цяло витаеше в сферата на изнуреното и изцъклено мълчание. Най-сетне един от Образите наруши всеобщото безмълвие.

— Наш Фреди се е завърнал — гласеше изказването му.

Изминаха минути, преди някой от присъстващите да събере сили, за да коментира въпроса. Първа реагира една Скица.

— Кой Фреди?

— Фреди Уиджън.

— Къде?

— Тук.

— Имах предвид къде е бил!

— В Ню Йорк.

— Не знаех, че е бил в Ню Йорк.

— Бил е. Иначе как щеше да се върне?

Скицата се замисли над този аргумент.

— Има нещо вярно — съгласи се най-сетне. — И как е прекарал?

— Зле. Изгубил любимото момиче.

— Де да имах по една лира за всяко момиче, което Фреди Уиджън е обичал и изгубил — въздъхна с въжделение един Симпатяга. — Ако беше така, сега нямаше да ти искам пет лири назаем.

Читать дальше →