Произведение на изкуството

Начало книги

Обядвах с леля Далия и макар че Анатол, нейният феноменален готвач, беше направил чудеса, надскачайки собствения си ръст, ястията му, вместо да се топят в устата ми, се обръщаха в трици. Това се дължеше на факта, че бях принуден да я сритам в кокалчето с една новина, която никак нямаше да й допадне. Леля Далия щеше да остане недоволна, а една недоволна леля Далия губи контрол над изразните си средства и без много разтакаване се пренася в ловните полета на своята жежка младост.

Ала поради липса на място, където да се дяна, реших да изпия по-отрано неизбежната горчилка.

— Лельо Далия — започнах аз, защото съм убеден, че бикът трябва да се лови за рогата.

— Ъ?

— Спомняш ли си морското пътешествие, за което така копнееш?

— Как да не го помня!

— Имам предвид обиколката с твоята яхта, която старателно планираш от няколко месеца.

— Знам какво имаш предвид, магаре такова.

— Веселият круиз из Средиземно море, на който тъй любезно ме покани и който очаквам с изплезен език?

Читать дальше →