Много съм ти задължен, Джийвс

Начало книги

Щом се отпуснах в креслото пред масичката за закуска и се захванах с обилната порция ароматни яйца с бекон, поднесени ми от Джийвс, почувствах странна веселост, ако това е точната дума. Нещата се бяха подредили чудесно — бях отново в старата фамилна крепост и мисълта, че няма повече да виждам нито Тотли Тауърс, нито сър Уоткин Басет и неговата дъщеря Маделин и преди всичко отвратителния Споуд или както сега сам се нарича, лорд Сидкъп, ми подейства като една средна доза за възрастни от онова патентовано лекарство, което тонизира организма и придава нежна руменина.

— Тези яйца, Джийвс — казах аз, — са много вкусни.

— Да, сър?

— Без съмнение са снесени от доволни кокошки. А кафето е съвършено. Да не забравя да похваля и бекона. Не забелязваш ли нещо особено у мен тази сутрин?

— Изглеждате в добро настроение, сър.

— Да, Джийвс, днес съм щастлив.

— Много се радвам да го чуя, сър.

— Сякаш съм на седмото небе и съм обгърнат от небесната дъга.

Читать дальше →