Малкото съкровище

Начало книги

Ако управата на хотел „Гуелф“, тази лондонска забележителност, присъстваше в гостната на апартамента, предоставен на госпожа Елмър Форд, доскорошна жителка на Ню Йорк, в три часа на един следобед в началото на януари, би почувствала известна загриженост, философите в тази управа вероятно щяха да се замислят върху границите на човешките възможности, защото бяха направили всичко по силите си за госпожа Форд. Бяха й осигурили уютен подслон. Бяха я хранили добре. Бяха вдъхновили персонала си да предугажда всяко нейно желание. И все пак тя, потънала във всички тези облаги, които би трябвало да я задоволят, демонстрираше нервността и нетърпението, които биха могли да бъдат забелязани у тигрица в клетка или затворничка в Бастилията. Кръстосваше бясно стаята. Седна, взе някакъв роман, захвърли го, стана и поднови патрулирането. Стенният часовник удари, свери го с ръчния, който беше погледнала точно преди две минути. Отвори медальона, висящ на златна верижка на врата й, погледна съдържанието му и въздъхна. Най-накрая отиде бързо в спалнята, извади от един куфар картина с маслени бои в рамка, върна се с нея в гостната, постави я на един стол, отстъпи няколко крачки и жадно впи поглед в нея. Големите й кафяви очи, обикновено сурови и властни, странно омекнаха. Устните й потрепнаха.

Читать дальше →