Любов в Дройтгейт

Начало книги

Когато младият Фреди Фич-Фич замина за Дройтгейт — прочутите минерални бани в Западна Англия — да моли своя чичо и настойник генерал-майор сър Ейлмър Бастабъл да освободи настойничеството над парите му, за да може да се ожени за Анабел Първис, той не си правеше илюзии, че срещата ще се окаже лицеприятна. Голямата любов обаче му вдъхваше сили, така че той пропътува разстоянието и бе въведен в стаята, където старецът бе подпрял на висока възглавница подагрестия си крак.

— Здрасти, чичо! Здрасти, здрасти! — развика се той, тъй като обичайната му политика в подобни случаи бе да се държи жизнерадостно до последния момент преди да бъде изритан. — Добро утро, добро утро, добро утро!

— Бърррр! — потрепери сър Ейлмър с вид на нагълтал гол охлюв. — Ти ли си? — И промърмори нещо, което Фреди не схвана, макар да долови „капакът на всичко“.

Сърцето на младия Фич-Фич поизстина. Очевидно бе и с невъоръжено око, че неговата плът и кръв е в отвратително настроение, и той веднага се досети за причината. Несъмнено сър Ейлмър се бе появил сутринта в Минералната зала, за да излочи полагаемата му се порция силно лековита и още по-силно смрадлива вода, и там някой надут пуяк, отдавна отписан от докторите, го е погледнал високомерно. Фреди прекрасно знаеше, че тези сноби никога не пропускат сгоден случай да жегнат по някакъв надменен начин горкия му стар чичо.

Читать дальше →