Лелите не са джентълмени

Начало книги

Петната по гърдите ми привлякоха моето внимание, докато бях в банята и пеех, ако не ме лъже паметта, арията на тореадора от „Кармен“. Бяха розови като ранна утринна зора и предизвикаха у мен подчертана загриженост. Не че съм суетен мъж, но ще пищя, ала няма да се съглася да крача по света луничав кат гепард. Веднъж чух Джийвс да употребява това сравнение, а гепард трябва да е порода кучета. (Сравнението е от поемата на Кийтс „Ламия“ (1820). — Б. пр.)

— Джийвс — рекох на масата за закуска, — имам петна по гърдите.

— Наистина ли, сър?

— Розови.

— Наистина ли, сър?

— Видът им хич не ми допада.

— Напълно разбираемо предубеждение, сър. Мога ли да се осведомя дали сърбят?

— Като че да.

— Не бих ви препоръчал да ги чешете.

— Не съм съгласен с теб. Човек трябва да държи петната си изкъсо. Спомни си думите на поета.

— Моля, сър?

— Имам предвид Огдън Наш, (Фредерик Огдън Наш (1902–71) — американски поет-хуморист. — Б. пр.) написал вдъхновена поема в защита на чесането. Коя е Барбара Фричи, Джийвс?

Читать дальше →