Лечението на Джордж

Начало книги

В бара на „Въдичарски отдих“ заварих двама мъже. Единият, съдейки по възбудената интонация и ръкомаханията, разправяше на другия някаква история. Дочувах от време на време само по някое „През живота си не бях виждал такова чудо!“ или „Направо не повярвах на очите си“, но в подобно заведение не ми и трябва повече. А когато слушателят, с когото си срещнахме погледите, ми смигна страдалчески, аз не можах да не му се усмихна съчувствено.

В резултат на тази красноречива обмяна помежду ни се установи безмълвно разбирателство, та когато разказвачът привърши да разтяга локума и си тръгна, онзи веднага седна при мен на масата, сякаш го бях канил.

— Някои хора не се чуват, като лъжат — каза добродушно.

— Въдичарите — напомних му аз — са традиционно небрежни към истината.

— Не беше въдичар — поясни той, — а местният лекар. Разказваше ми за последния си пациент. А освен това — потупа ме по рамото — не бива да се поддавате на ширещите се заблуди относно въдичарите. Традицията жестоко ги е онеправдала. Аз самият съм въдичар, но през живота си не съм изрекъл и една лъжа.

Читать дальше →