Ланселот и любовта

Начало книги

Мъжът в ъгъла отпи глътка от халбата си тъмно пиво и наблегна на моралния извод от историята, която току-що бе споделил с нас.

— Да, господа — заключи той. — Шекспир, както винаги, е прав, когато твърди, че има висше същество, което доизработва замислите хорски, надве-натри издялвани от нас.

Ние кимнахме умислено. Той ни бе разправил за любимото си куче, което наскоро попаднало по недоглеждате на районната изложба за най-красива котка и отмъкнало голямата награда в категорията „късокосмести на кафяви и жълти петна“. Бяхме единодушни, че цитатът е напълно уместен и добре подбран.

— Така си е — обади се господин Мълинър. — Нещо подобно се случи и с моя племенник Ланселот.

Ежевечерните ни сбирки в бара на „Въдичарски отдих“ ни бяха тренирали да приемаме за чиста монета всичко, отнасящо се до роднините на господин Мълинър, но това вече, по всеобщо убеждение, много ни дойде.

— Племенникът ви Ланселот е спечелил награда на котешко изложение?!

Читать дальше →